ИМАН И ВЯРА

Това значи безпрекословно да се приеме и да се повярва в нещо окончателно, безпрекословено и безрезервно да бъде потвърдена като истина една заповед, да бъде приета за вярна една вест.

В религиозен аспект – Иман, значи да повярваме в съществуването на Аллах /Дж. Дж./, и в това, че Той е един единствен, а хз. Мохаммед /с. а. в./ е Негов Пейгамбер. Да се потвърди, че всичко, което Той е съобщил на хората като пратеник на Дженаб-ъ Хак е истина и то трябва да се приеме безрезервно.

ВИДОВЕ ИМАН

1. Иджмали иман – да се повярва във всички неща, които ни е съобщил нашият Пророк Мохаммед /с. а. в./ взети като цяло. Например: Келиме-и Тевхид-свещенно изречение, което обобщава инджмали иман.

2. Тафсили иман – Келиме-и Шахадет „Ля иляхе иляллах Мохаммеден-Ресулюллах”. Не е достатъчно за осветляване със здрава вяра сърцата на мюсюлманите.

Тафсили иман е да се повярва и приеме по отделно всяко нещо, което е съобщил Мохаммед /с. а. в./ за и от Великият Аллах.

С други думи, освен основите на иман /вяра/, човек трябва да знае всички изисквания на Исляма: фарз, ваджиб, хелял и харам. Наред с това, за да имаме /вяра/ са необходими няколко важни условия:

а/ Вярващият мюсюлманин да обяви своята вяра в пълно съзнание,

б/ Вярващият да приеме всички основи на вярата,

в/ Да повярва с цялото си сърце в божествените заповеди на Аллах /Дж.Дж./. На тази основа хората, според тяхната вяра, се разделят на три категории: мюмин, кяфир, и мюнафък.

Мюмин - /или мюсюлманин/ е човек, който приема и вярва в основите на Исляма, работи за тяхното осъществяване.

Кяфир – човек, който отрича Аллах и това, че Той е един единствен-Господар и не приема Мохаммед /с. а. в./ като Негов Пророк и това, че всичко дарено на хората чрез Мохаммед /с. а. в/ от Аллах е истина.

Мюнафък – човек, който на думи потвърждава, че вярва в Аллах, признава Го за един единствен Господар, на думи приема Мохаммед /с. а. в/ за Негов Пророк, даже изпълнява някои молитви и ибадети, но никога не е вярвал от сърце и душа, не се е отдал изцяло на Исляма.

Мюнафъците са много опасни за мюсюлманите, защото се намират сред тях, и работят срещу тях.

ОСНОВИ НА ВЯРАТА

1. Вяра в Аллах.

2. Вяра в ангелите /меляике/ на Аллах

3. Вяра в свещените книги на Аллах.

4. Вяра в пророците на Аллах

5. Вяра в Отвъдния свят /Ахърет/.

6. Вяра в съдбата и предопределението /кадер/.

Всички шест условия са събрани в:

АМЕНТУ

„Аменту билляхи ве меляикетихи ве кутубихи ве русулихи вел йевмил ахири ве бил кадери, хайрихи ве шеррихи мин Аллаху Теаля вел баасю баадел мевт. Ешхедю ен ля иляхе илляллах ве ешхедю енне Мухаммеден абдуху ве Ресулюхю”.

Превод: „Повярвах в Аллах, в ангелите Му, в свещените Му книги, в Неговите пророци, в Отвъдния свят и в провидението, че доброто и злото са от Аллах, и че ще възкръснем след смъртта. Вярвам и потвърждавам, че няма друг Илях, освен Аллах, и че Мохаммед е Негов раб и пророк.”

ВЯРА ВЪВ ВСЕВИШНИЯ АЛЛАХ

С очите си виждаме и с ума си разбираме, че нищо без причина и от само себе си не може да се сътвори. Всяко същество на земята е създадено по някакъв повод или причина. Щом има вселена, то тя трябва да има и Създател, който да притежава сили и мощ да я сътвори. Нищо не може да остане извън Неговото знание и воля. Единствено и само Всевишният може да сътвори безкрайния космос. От какъвто и аспект да погледнем Вселената ние срещаме доказателства, които ни показват, че Аллах /Дж. Дж./ съществува. Всяко създание във Вселената е едно произведение на Създателя Аллах. Човек също е едно от Неговите създания. И като такъв той не всичко може да види и чуе, затова приема да знае за Аллах само толкова, колкото Той е благоволил да му каже за Себе си в Свещения Коран.

Обявените в Свещения Коран божествени възможности и достойнства на Всевишния Аллах са следните:

1. Сюбутийе /същностни достойнства/.

2. Филийе /създателски възможности/.

3. Селбийе /непреходност и величие/.

СЮБУТИЙЕ – това са достойнствата, които се отнасят до божествената същност на Аллах-у Теаля. Те са осем:

1. Хаят /съществуващ/.

2. Илим /знаещ/.

3. Кудрет /всемогъщ/.

4. Ираде /волеви/.

5. Теквин /създател/.

6. Семи /чуващ/.

7. Басар /виждащ/.

8. Келям /говорещ/.

Хаят /жив, съществуващ/

Аллах съществува. Притежава безкраен живот. Животът на Аллах /Дж. Дж./ не е един преходен материален живот, който се вижда при Неговите създания и който е породен от сливане на духа с материята. Той е един безкраен и вечен живот. При хората след живота идва смъртта, а Аллах е вечно жив. Неговият живот няма начало и няма край.

Илим /знаещ/

Аллах е всезнаещ. Той знае всичко в подробности за това, което се е случило от създаването на земята в миналото, в настоящето и в бъдещето. Той знае винаги и точно всичко, което е станало и което ще стане. Знанието на Аллах не е придобито знание, както знанието на хората, е придобито в последствие. Знанието на Всесилния Аллах е вечно и безкрайно.

Ираде /воля/

Аллах /Дж. Дж./ притежава независима от никого воля. Създава това, което желае и унищожава онова, което иска. Волята Му е лично Негова. Всичко става по Негова независима от никого воля и желание. По своя воля дава живот и благодеяние.

Кудрет /всемогъщ/

Аллах е всемогъщ. Притежава силата и способността да сътворява и да унищожава. Сътворил е този свят в съответствие на своята мощ. Той е този, който сътворява с всемогъщието си както живота, така и всичко видимо и невидимо. Той унищожава и възкресява.

Теквин /създател/

Аллах /Дж. Дж./ освен качествата воля и всемогъщество притежава и качеството теквин, който е извор на всичките Му действия – да създава тогава, когато влаговоли и пожелае.

Всемогъщият Аллах в сура А’ли-Имран, ает 47 на Свещения Коран, казва:

„Аллах  /Дж. Дж./ създава това, което пожелае. Когато трябва да създаде нещо казва: „бъди” и то става.

Семи и Басар /чуващ и виждащ/

Всевишният Аллах е чуващ и виждащ. Притежава способността да чува и вижда. Но тези Му възможности не се нуждаят от специален орган, както е и при Неговите създания. Възможностите на Аллах да вижда и чува са такива. Че ние нямаме знание за тях и не можем да си ги представим.

Келям /говорещ/

Всемогъщият Аллах притежава и качеството да говори. Но Аллаху Теаля говори без да използва звуци и букви, без да съставя думи и изречения. Неговият Келям в никакъв случай не прилича на думите и говора на хората. Същността на неговия говор е неизвестна за хората. Аллах посредством тази си възможност разпространява заповедите, забраните и другите си разпоредби до ангелите и пейгамберите си. Божествените книги са се появили именно чрез келям на Аллах /Дж. Дж./ и контактуване с ангелите и пейгамберите.

ФИЛИЙЕ

Всичко, което е било и ще бъде е дело на Великия Аллах. Възможностите „Филийе” на Всевишният произтичат от „теквин” /да създава/:

1. Халк – да създава.

2. Ниша – да сътворява от нищо нещо.

3. Ибда – да пресъздава.

4. Ихйа – да съживява.

5. Имате – да отнема живота.

6. Терзик – да дава насъщния.

СЕЛБИЙЕ

Качествата на Аллаху Теаля „селбийе” се отнасят до съвършенството на Всевишния и показват Неговото величие и непреходност. Те са:

1. Вюджут – съществуване.

2. Къдем – вечност.

3. Бека – безкрайност.

4. Вахданийет – един единствен.

5. Мухалефетюн лилхавадис – няма друг образ и подобие на Аллах. Той е несравним.

6. Къяму бинефсихи – съществува от само себе си.

Вюджут – съществуване

Аллах съществува. Съществуването Му е от само себе си, а не отдруг. И това е една неоспорима реалност, която трябва да се приеме от всеки човек.

Аллах е вечен, защото няма начало и няма край. Съществувал е, съществува и ще съществува. Той не е като нас. Ние преди не сме съществували, а сме създадени след това.

Къдем – вечност

Бека – безкрайност

Съществуването на Всевишният Аллах е без карй, колкото и време да мине, Той винаги щте съществува.

Вахданийет – единен, единствен

Аллах е един. Същността, качествата и делата Му са неповторими, единствени. Той не е създаден като предметите от някаква материя. Качеството, че е неповторим означава, че никой друг не прилича не Него, нито пък Той прилича на когото и да било. Качествата на създателя са вечни и безсмъртни. Качествата на другите създания са изградени впоследствие и пак ще изчезнат. Няма да ги има. При сътворението в делата си Аллах /Дж. Дж./ е бил единствен. Не е имал съдружник или помощник.

Всички създания са доказателство, че освен Аллах няма друг Илях.

Мухалефетюн лилхавадис – несравним

Аллах не може да се оприличи /сравни/ с нищо, което умът и разумът човешки може да си представи. Ако се оприличис нещо, няма да има разлика между Създателя и създадения. В такъв случай Всевишният Аллах не би могъл да бъде Създател.

Къйаму биинефсихи

Аллах съществува от само себе си. Той е навсякъде. Въпросът, кой е създал Аллах е безмислен, защото това значи да отъждествяваме божествената Му същност с материята. Всевишният е Създател, а не сътворен /махлюк/. Без да е във връзка и близост до нас. Той съществува и ни ръководи. Той е в пространството и времето. Той е вечната материя и вечния дух.

ВЯРА В АНГЕЛИТЕ

Вярата в Ангелите /меляике/ на Всевишния Аллах, е едно от условията на вярата в Исляма. Ангелите са сияйни създания, пълномощници, които носят вдъхновението на Аллах /Дж. Дж./ за пейгамберите. Те предават Неговото слово и вдъхновяват добродетелността и праведността. Вярата в божествените заповеди на Аллах и Неговите пейгамбери е вяра в съществуването на ангелите.

След като вярваме в ангелите, значи вярваме и в пейгамберите. Ако не вярваме в ангелите, това значи, че не вярваме и в пейгамберите.

Същност и качества на ангелите

Всеизвестно е, че по отношение рода и същността им, ангелите са нематериални /духовни създания/, които не притежават такива качества, присъщи на хората, като ядене, пиене, спане, женитба. Нямат нищо общо и с пола /мъжки, женски/. Притежават способността да извършват делата, възложени от Аллах в най-къс срок. Да отидат в най-отдалеченото място и да се появят във вид и образ какъвто пожелаят. Те са почитани и уважавани слуги /раби на Всевишния Аллах/. В своето служене ангелите са безгрешни и достойни раби, които в никакъв случай не се съпротивляват на Аллах /Дж. Дж./ и изпълняват безупречно Неговите заповеди. Това, което им е заповядано от Аллах те изпълняват точно и безропотно.

В Свещения Коран не се посочва от каква материя са създадени ангелите. Единствено в един хадис, предаден от Аише /р. а./ се казва: „Мохаммед /с. а. в./ е казал, че „джиновете” са създадени от огъня, а „меляикета” от светлината.”

Това, че са сътворени от светлина, не дава възможност хората да ги виждат с очи. Единствено пейгамберите, които са дарени от Аллах /Дж. Дж./ могат да видят ангелите и истинското им величие.

Обязаностите на ангелите

В много аети на Свещения Коран са изброени имената на ангелите и техните задължения.

Ангелите, които са опоменати като „Илийун Мукарребун’, знаейки и припомняйки Неговото величие навсякъде възхваляват Всевишнив Аллах /Дц. Дц./, четат божествени молитви пред Него.

Втората група ангели, които се наричат „Мюдеббират” имат посредническа роля при изпълнение волята на Аллаху Теаля за въдворяване ред и порядък в материалния свят.

В третата група са ангелите, които се занимават с психологическото състояние на хората, с тяхното духовно и умствено развитие.

Начело на тези ангели е Джебраил /а. с./, който е наи-велик измежду ангелите и длъжността му е най-голяма. Най-важната и отговорна негова задача е да съобщава на избраните пейгамбери как да направляват хората по истинския път на вярата, да предава вдъхновенията на Аллах, чрез които ще ги насочи към праведността в земния живот, и ще им посочи щастието в Отвъдния свят. Този ангел се нарича още „Вахий” /ангел на вдъхновението/, „Руху’л-Кудюс”/свещен, свети дух/ и „Руху’л-Емин” /дух на доверието/.

Второто здължение на ангелите от тази група е да дават сили на своите пейгамбери, да ги утешават в моменти, когато те са притеснени и скръбни, и да повдигат духовното им състояние. Тази помощ, разбира се, е една морална помощ, подкрепа, която дава спокойствие и сила на духа.

И една трета задача на ангелите, свързана с хората, е да се молят те да не се отклоняват от правия път, да се застъпват за тях и да приведат в изпълнение наказанието на Аллах /Дж. Дж./ върху неверниците. Ангелите се стремят да помогнат на хората, като ги насочват по верния пътна вярата с цел,тяхното духовно извисяване и постигане на праведност в земния им живот, за да заслужат благоволението на Аллах. На една част от ангелите се възлагат специални задачи.

Всеки човек има двама ангели, които се наричат „Хафъза” /ангели-пазители/. Те записват добрите, лошите и всички останали дела на хората. В Свещения Коран сура „Рад”, ает 10 тези ангели се наричат Кирамен Кятибин.

Меляике /ангелите/ са толкова много, че единствено Аллах /Дж. Дж./ знае техния брой, но най-известни между тях са:

Мелек Азраил – който в моментана смъртта взема душите на хората.

Мелек Микаил – възложено му е да се грижи за плодородието, за милостите и средствата за живота на хората, дарени според волята на Великия Аллах.

Мелек Исрафил – той известява Съдния ден – Къямет – чрез своя „Сур” /сигнална тръба от голям рог/. Тези трима ангели и Джебраил /а. с./ се споменават в Свещения Коран, и са най-великите ангели. Всеки мюсюлманин е длъжен да знае имената им и да вярва в тях.

Избраните от Аллаху Теаляизмежду хората пейгамбери, превъзхождат споменатите четирима ангели, те стоят много по-високо от нас, обикновените хора.

ВЯРА В СВЕЩЕНИТЕ КНИГИ

Кои книги наричаме свещени ?

Книгите или страниците, дарени от Аллаху Теаля на избраниците му измежду хората, които назоваваме „пейгамбери”-/”пророци”/ и го проповядват на своите народи или цялото човечество се наричат „свещени книги” или „небесни книги”.

Тези книги по съдържание, ред и значение са слова на Аллах/Дц. Дж./, които преди всичко насочват хората по праведния път, предпазват ги от лоши и извратени деяния, за да бъдат озарени от светлината на Аллах и да усвоят истинската вяра. Всъщност човекът е сътворен като най-силен и най-достоен от всички създания на земята. Всичко е под Негов контрол и разположения, Нему е дарена силата и способността за подобряване и развитие на света. Човек в личния си живот обаче много пъти е побеждаван от злонамерени сили, които се срещат в природата. Защото човекът има особена слабост към своята индивидуалност. Неговият най–голям неприятел е дяволът, който стои начело на злонамерените сили.

Свещеният Коран

Свещената ни книга Коран-ъ Керим е дарена от Аллах /Дж. Дж./ посредством Джебраил /а. с./ на нашия Пейгамбер Мохаммед /с. а. в./, който е последния Негов избраник на земния свят. Коранът е последната и най-съвършена книга на Аллах /Дж. Дж./, която е дарена на нас хората.

Коранът, както е дарен на Мохаммед /с. а. в./, така е запазен в мюсюлманското общество и до днес, без да е добавена нито една дума или да липсва такава. Коранът, който ние притежаваме съдържа словото на Всемогъщия Аллах /Дж. Дж./. След  неговото даряване на хората, останалите свещени книги са изгубили своята стойност.

Някои от другите свещени книги, дарени от Аллаху Теаля са малки /по няколко страници/, други са по-големи. Кратките книги се наричат „Сухуф” /страници/, а големите- „Кютюби арба” /четирите големи книги/. Броят на страниците, които са дарени на Пейгамберите са:

1. На Адем /с. а./                10 страници

2. На Шит /а. с./                 50 страници

3. На Идрис /а. с./              30 страници

4. На Ибрахим /а. с./          10 страници

Общо 100 страници. Днес от тези книги /Сухуф/ не е останала нито една страница.

Четирите големи книги и пейгамберите на които са дарени:

1. Теврат – дарена на Муса /а. с./.

2. Зебур – дарена на Давуд /а. с./. Не е запазена.

3. Инджил /Евангелие/ - дарена на Иса /а. с./.

4. Коран-ъ Керим /Свещения Коран/ е дарен на последния Пейгамбер Мохаммед /с. а. в./.

От Теврат, Зебур и Инджил до наши дни запазени оригинали не са достигнали. Тези, с които разполагаме днес са претърпели най-различни промени от хората. Дори от Зебур не разполагаме с никакъв екземпляр. Тези три писания са дарени в определено време, на определени личности и племена, но с появата на Свещения Коран влиянието им е намаляло.

И така, книгите, дарени от Аллах /Дж. Дж./ общо са 104. От тях /както отбелязахме по-горе/ някои са „Сухуф”, а четирите са „Китаб”. Въпреки, че произходът на Теврат и Инджил е божествен, поради направените впоследствие промени и изменения, те са изгубили божествената си същност. Единственото писание, дарено от Аллаху Теаля, което е запазило божественото си начало е Коран-ъ Керим. Това е една научна и историческа истина. Защото днес всеки, който е компетентен и безпристрастен знае, че Коранът е Книга на Аллах /Дж. Дж./, дарена на Мохаммед /с. а. в./. Нашият Пейгамбер не е знаел писмо и четмо, говорел само на майчиния си арабски език. Той принадлежал към племето Курейш, чийто родословни корени се разпростират до Ибрахим /а. с./. Мохаммед е известен и с прозвището „Ел Емин” /верният, надежният/, заради високия си морал.

В Коран-ъ Керим са последните и най-съвършени заповеди на Великия Аллах, които са дарени на цялото човечество. Свещеният Коран в продължение на двадесет и три години е даряван под формата на сури и аети. Записан е от Вахий Кятиби писари, които записват заповедите на Аллах /Дж. Дж./, определени от Мохаммед /с. а. в./. Наред с това той е запазен в паметта на хилядите Му последователи. Въпреки, че от тогава са изминали около четиринадесет века, Свещеният Коран е запазил божествената си същност, защото в Него не е променена нито една буква и запетая.

В Свещения Коран се съдържат божествените заповеди на Аллах Теаля, които учат човечеството на справедливост и добродетелност, на наука и знание, на единство и взаимопомощ. Как да се намерят най-верните пътища към духовно извисяване? В Свещения Коран, дарен на Мохаммед /с. а. в./, и словото, и смисъла са божествени. Ако не съдържа едно от тези две неща не може да се нарече Коран.

Затова Свещеният Коран се е запазил до наши дни, без да се преиначава текста и значението му. Това се вижда и в един ает от Свещения Коран, в който Всевишният Аллах казва:

„Няма никакво съмнение, че Ние пратихме Корана, и Ние сме безусловният му пазител.”  

НЯКОИ ПОЗНАНИЯ ЗА КОРАНА

Първите аети на Свещения Коран, които са дадени на Мохаммед /с. а. в./ чрез Джебраил /а. с./, са първите пет аета на сура „Аляк”.

Последният ает на Свещения Коран-ъ Керим, който е дарен на Расулаллах /с. а. в./ е трети ает на сура „Маиде”, в който се казва: „Елйевме екмелту лекум дийнекум” /Днес приключих с даряването на вашата религия/. Аетът, който се намира точно по средата на Свещения Коран, епоследната част на 78-ми ает на сура „Кехф”. Това е ает , в който се казва: „Малем тестети-алейхи сабран”.

СВЕЩЕНИЯТ КОРАН СЪДЪРЖА:

114 сури

6,666 аети

77,439 думи,

325,345 букви

Великият Аллах държи оригинала на Свещения Коран и своите Свещенни заповеди записани я Лефхи–Махфуз.

Лехфи-Махфуз се намира над седемте небеса – под трона на Аллах /Дж. Дж./ и на него е записано всичко, което ще стане, и всичко, което става във Вселената и на Земята.

Великият Аллах, с посредничеството на ангел Джебраил /а. с./, започва да дарява Мохаммед /с. а. в./ с аети и сури от Свещеният Коран в 610 г. през нощта Кадир. Това продължи 23 години. Расулуллах /с. а. в./ първо научаваше наизуст дарените от Джебраил /а. с./ аети, а после учеше своите сподвижници /Асхаб-ъ Кирам/, някои от които започнаха да записват аетите и сурите на кожа, пергамент и др.

Такива писари на вахий бяха хз. Осман, хз. Али, Убей б.Кааб, Зейд б. Сабит, Зюбеир б. Ал Аввам и др.

Както посочихме Свещеният Коран е събран и наизустен още по времето на Расулуллах /с. а. в./, само че сурите не бяха подредени в един Мусхаф /книга/.

По заповед на халифа Ебу Бакр Съддък /р. а./ записаното беше събрано в един Мусхаф /книга/ По-късно по време на халифа Осман /р.а./ беше издадено разпореждане Свещеният Коран събрания в Мусхаф-Свещен Коран да бъде размножен.  

Коран-ъ Керим и другите му названия

Коранът, който съдържа божествените заповеди на Аллах /Дж. Дж./ Ето някои от тях:

1 – Коран-ъ Керим

2 – Китаб

3 – Келяму’ ллах

4 – Уммю’л – Китаб

5 – Хаблу’ллах

6 – Рух

7 – Месани

8 – Урвети’л – Вюска

9 – Фуркан

10 – Зикр

11 – Ахсенюл – Хадис

12 – Небеи’л- Азин

13 – Кавлю’л – Фасал

14 – Мев’ъза

15 – Шифа

16 – Хюда

17 - Рахмет

УВАЖЕНИЕ КЪМ СВЕЩЕНИЯ КОРАН

Най-голямото уважение към Свещения Коран е когато мюсюлманите го четат, да възприемат съдържанието му от сърце, и се стараят да прилагат в живота си неговите повели и Свещени заповеди.

Пример за уважение към Свещения Коран за нас Мохаммед /с. а. в./ и Асхаб-ъ Кирам. За хз. Осман /р. а./ се казва, че той толкова пъти е чел Свещената книга, че от четене се изтрили буквите на два Корана.

Наред с това човек трябва да уважава Корана когато го държи в ръцете си. Това също е ибадет.

1. Мюсюлманинът не може да чете и да пипа с ръце Свещения Коран след джюнюб, /след полов акт/.

2. Не е позволено да се пипа Коранът без абдест. Наизуст може да се чете.

3. Не може Свещения Коран да се поставя на место по-ниско от пъпа на човек.

4.  Свещения Коран може да се държи във всяка стая, но ако е в спалнята, трябва да се сложи в калъф и на високо място.

5. Мусхафил Шериф може да се целува.

6. Когато Мусхаф стигне до положение да не може да се чете, се загъва в чиста кърпа и се заравя в земята на такова место, където няма да стъпва човек.

ВЯРА В ПЕЙГАМБЕРИТЕ

/ПРОРОЦИТЕ/

Всевишният Аллах /Дж. Дж./, за да посочи верния път на хората – пътя на справедливостта, равноправието и правдата, за да възпита техния дух и сърца в любов към Него избра измежду тях свои пейгамбери /пророци/, които биват- Расул и Неби. Пейгамберите получават чрез „вахий” божествените заповеди на Аллаху Теаля и ги разясняват и проповядват сред хората, като ги призовават да тръгнат по правия път. В Свещеният Коран се посочва, че тези задачи се извършват чрез „Расул” или „Неби”.

„Расул”- се казва на пейгамбер /пророк/, който е изпратен от Аллах на един народ или на всички хора с нова свещенна книга или нова религия, неби само проповядва религията, която е дадена на друг пейгамбер /пророк/.

Ако хората не повярват в пейгамберите, тогава те няма да приемат да повярват и в Свещените Книги на Аллах. Свещеният Коран ни задължава да вярваме не само на Мохаммед /с. а. в./, а и на всички пейгамбери, които са изпратени от Аллах и на другите народи. Сочеха им истинския път, който ще го отведе в Дженнета /Рая/

Пейгамберите воюваха с неверниците за истината. Основното им оръжие беше словото и убеждението. Всички пейгамбери са изпратени за благодат на хората.

Великият Аллах в Свещения Коран сура „Бакара”, ает 213 казва: „Някога хората бяха един народ. После някои повярваха, а други останаха грешници, поради което се разделиха. Аллах, за да посочи верния път и мъченията на хората изпрати Свещени Книги чрез избрани от Него пейгамбери…”

Ние не знаем броя на пейгамберите, които е изпратил Аллах на хората. Според Исляма първият Пейгамбер е Адем /а. с./, а последният Мохаммед /с. а. в./. Във времето между тях са дошли и заминали много пророци. Въпреки някои предания и мнения на учени, техният брой е известен само на Аллах, и не е редно да се споменава колко са. Аллах в Свещеният Коран сура „Ниса”, ает 164 казва: „Уведомих те за някои пейгамбери изпратени преди тебе, а за други пейгамбери – не ти казах…”  

КАЧЕСТВА НА ПЕЙГАМБЕРИТЕ

Исмет – честност. Всеки Пейгамбер е честен и прям в своите приказки и дела.

Съдк – безгрешност. Пейгамберите не грешат, затова са пример за хората.

Еманет – заслужаващи доверие.

Фетанет – притежаващи висш разум, прозорливост и проницателност.

Теблиг – проповядване и разясняване на хората заповедите, които им са дарени с „вахий” от Великия Аллах – чрез Джебраил /а. с./.

Характерно за всеки пейгамбер е това, че Всевишния ги е дарил със способността да правят чудеса /муджизе/, за да доказват, че са избраници на Аллах /Дж.Дж./. Всеки пейгамбер правеше различни чудеса: например Муса /а. с./ превръщаше жезъла си в змей, Ибрахим /а. с./ не го изгаряше огъня,Иса /а. с./ съживяваше мъртавци, а Мохаммед /с. а. в./ раздели луната на две.

В Свещения Коран се посочва, че нашият Пейгамбер Мохаммед /с. а. в./ е последния пророк избран и изпратен на земята, а Ислямската религия е последната религия дарена от Аллах на хората. Предишните пейгамбери бяха изпратени само за техните народи и за определено време. Задачата им беше да посочат правия път на своите народи. За последния си Пейгамбер Мохаммед /с. а. в./ в Свещения Коран сура „Небе” /Вестта/, ает 281 Аллах казва: „Аз те изпратих на всички хора като просветител и с предупреждение”.

В края на книгата са дадени кратки данни за живота на пейгамберите, споменати в Свещения Коран.

ВЯРА В СЪДБАТА И ПРЕДОПРЕДЕЛЕНИЕТО

/ КАДЕР И КАЗАА/

Като се започне от вечността и се стигне до безкрайността, Аллах знае мястото и времето на това, което ще се случи, неговите свойства и способности. Или: Той предварително знае в каква форма и по кое време ще се случат дадени събития, дори още преди да са се появили или станали. Признаването и одобрението на това, което е заповядал Аллах /Дж. Дж./ се нарича съдба.

Когато настъпи времето, нещата /случки, събития, явления/, които Аллаху Теаля е одобрил като воля и предопределение, се осъществяват в една подходяща форма. То се дължи на възможността на Всевишния Аллах да сътворява.

Това може да се обясни и така: „Съдба, това е знанието на Аллах, което се отнася за сътворението на всички създания и предмети.” Или с други думи: „Това е божествената воля /ираде-и иляхийе/, която се отнася до безкрайността на вселената.” Аллах-у Теаля знае от вечни времена всичко, което ще се случи впоследствие и как ще стане. Всичко, което става е съгласно волята Му и това е предопределение /казаа/. А съдба /кадер/ е изпълнение на заповедите Му, когато настъпи времето за това. И всичко ще бъде в съответствие със знанието и вечността на волята Му.

Вярата в предопределението и съдбата означава вяра в качествата на Аллах /Дж. Дж./ знание, воля, всемогъщност и сътворяване. Тези качества са присъщи само на Него. И ако трябва да определим с един по-ясен израз – вярата в предопределението и съдбата е вяра в благодеянието и злонамереността, в доброто и злото, горчивото и сладкото, одушевеното и неодушевеното и във всичко останало, което съществува. Вярата, че Всезнаещият Аллах е знаел и знае всички тези неща, които се отнасят до предопределеността е свързана със способността Му да сътворява. Всеки мюсюлманин, който вярва в Аллах-у Теаля и Неговите съвършени качества и способности, няма съмнение, че вярва в предопределението и съдбата.

Всичко, което ни заобикаля е създадено от Аллах о освен Него друг Създател няма. Аллах-у Теаля знае предварително какво се е случило и какво ще се случи. И както знаеше и желаеше, така го предопределя, когато настъпва времето в съответствие на знанието, волята и одобрението Му. Във Вселената не съществува нищо друго освен знанието, волята и предопределеността на Всевишния Аллах-у /Дж. Дж./. Всички случаи и събития, всички дела и постъпки са предопределени от Аллаху Теаля.

И това, че хората са създания, които притежават воля и свобода е също дело, сътворено по волята и одобрението на Великия Аллах.

Той е пожелал човек да може да направи това, което си иска, затова го е създал и дарил с такава сила и мощ. Именно затова хората имат волята и способността да извършат или не нещо по свое желание. Те са свободни в изразяването на своята воля и като такива ще придобият правото на опрощението или мъчението. Тези действия /постъпки/, които са свързани със свободната воля на човека, Всевишния Аллах ги е предоставил на хората в съответствие с исканията и нуждите им. Затова човек не може да казва при прегрешение: така е заповядал Аллах, такава е била моята съдба. Ако човек нямаше право и воля да избира за какво щяха да бъдат нужни заповедите и повелите на Аллах /Дж. Дж./.

Аллах е създал доброто и злото. Хайр /добро/ и Шер /зло/ и ги предал на волята на човек. Тъй като той е Негов раб има право да избира своето поведение и действие. За деянията си човек носи отговорност пред Великия Създател.